В Центъра за биомолекулярни нанотехнологии (Cbn) на италианския технологичен институт (Iit) в Лече бяха проведени експерименти с Drosophila (мушица по плодовете), мутирала от един специфичен вид наночастици, така наречената муха NM-mut (Nano Material Mutated). Става въпрос за образци, които се смятат за демонстрация на генотоксичността на златните наночастици. Директорът на Cbn, Пиерпаоло Помпа обяснява, че експериментите са получени чрез поглъщането на ниска концентрация на тези наночастици, смесени с храни, от хиляди мухи, всеки ден в продължение на две години. Наблюденията показват значителни отклонения на техния фенотип: плодовитостта на мухите е била намалена, жизнения цикъл съкратен, а тъканите окислени. Обобщено, това означава, че тяхната ДНК е била повредена и наночастиците могат да бъдат определени като генотоксични.
Но мутациите или наблюдаваното увреждане е моментно или се предава от поколение на поколение? За да намерят отговор на този въпрос, изследователите са продължили своите изследвания с поколенията (първо и второ поколение) на мутиралите мухи и са установили, че мутациите се проявяват спонтанно в тях: Drosophile са били с криви или счупени крила, с промени в тялото и очите, като очите им са увеличили своя брой, достигайки дори до осем, при това в модифицирана форма. Дори при кръстосване на тези видове с нормални екземпляри, мутациите се проявявали отново – знак, че на токсичните ефекти на златните наночастици се проявяват в дългосрочен план. Ако обаче същите тези частици се използват с полимери, генотоксичност им изчезва и те се превръщат в напълно безвреди. Как се обясняват тогава постигнатите резултати?
Роберто Чинголанти, физик и научен директор на Iit, смята, че не трябва да се създава безпокойство и да се заявява, че нанотехнологиите създават само проблеми, тъй като от друга страна може да се окаже, че в бъдеще те ще решат всичките ни проблеми. Вместо това той предлага проучванията в тази област да продължат и да се задълбочат, като се изследват детайлно. Този е единственият начин да бъде обяснен техния механизъм на действие, да се получи необходимата информация за тяхното устойчиво развитие и да се намери начин да бъдат използвани по абсолютно безвреден за хората и за околната среда начин. Сигурно е обаче, че безкрайно малки частици не трябва да съществуват.
Майката Природа не е предвидила металните материали да са в този нановид, нито нашата имунна система е програмирана да се справя с частици под един микрон. Ето защо нанотехнологиите могат да имат отрицателен ефект върху иновациите в нашето общество днес, защото те са в състояние да променят свойствата на материята. Това налага много задълбочени изследвания относно токсичността на наночастиците и на начина, по който те влизат в нашето тяло – при вдишване, поглъщане или чрез какъвто и да било друг контакт, както и в зависимост от материала, от който са направени – неговия размер и концентрация, биохимични вещества и т.н. На този етап проучванията се извършват върху животни, които приличат на човека колкото е възможно повече. Drosophila например, е подобна на човека, доколкото се отнася до храносмилателния тракт, но не е така, доколкото се отнася до дихателните пътища.
Така или иначе, мнозина възприемат посланието като „Пазете се от наночастиците – могат да бъдат токсични!“, тъй като в резултат от действието на наночастиците, плодовите мушици са показали намалена фертилност, съкратен живот и окислени тъкани.
